Стационарните машини се налагат
1950
В компанията работят 145 служители и оборотът ѝ надвишава един милион марки. Конструирана е TAS 4, първата вибрационна ножица от TRUMPF с регулируем ход. Стационарните машини спомагат за разрастването и интернационализацията на компанията.
През август 1950 г. Бертолд Лайбингер започва обучението си в предприятието на кръстника си Кристиан Трумпф. Възнаграждението му като стажант е 65 марки месечно.
1953
TRUMPF вече присъства на международни изложения и започва да изгражда клиентска база в чужбина. Вибрационните ножици се разпространяват успешно по целия свят. Това изисква втори производствен филиал.
Хуго Шварц става акционер и търговски директор. Той работи на тази позиция в компанията до 1978 г.
1955
Днес, с около 460 служители, Хетинген е важен център в производствената мрежа на групата TRUMPF и специализиран център за високопроизводителни щанцови машини. Също така се произвеждат машини за лазерна обработка и части/възли за машини за лазерна обработка.
1956
През 1956 г. Бертолд Лайбингер започва експериментална дипломна работа в TRUMPF и се занимава с подобряване на процеса на рязане с вибрационни ножици. След получаване на дипломата си от Щутгартския университет през 1957 г. Лайбингер работи в TRUMPF, докато през 1958 г. не получава място в Cincinnati Milling Machine Company в Синсинати, Охайо, САЩ, най-големият производител на металорежещи машини в света по това време.
1957
TRUMPF патентова управлението на координатите на метални листове: това е началото на цифровото управление, което скоро ще бъде използвано за всички металорежещи машини. Това техническо развитие преодолява ръчното ориентиране на металния лист от оператора на машината и прецизно до милиметри вибрационно рязане (непрекъснато щанцоване) на изрези и контури. Управлението на координатите е първата стъпка към цифрово управляваното движение на подаване.
