Половин век в компанията: „TRUMPF е моят втори дом“

Голямата черна ролкова врата е около четири метра широка и пет метра висока. Всеки, който се намира в сградата за развитие на TRUMPF в централата в Дицинген, трудно може да я пропусне. До вратата виси малко устройство за разчитане на карти. Когато служител на TRUMPF подаде своя пропуск за компанията, почти всички чуват един и същ продължителен звуков сигнал. Ако устройството за разчитане мига в червено, това означава „Достъпът е отказан“. Табела до врата разяснява защо много хора не могат да преминат оттук. „Тестова зона – достъпът и фотографирането са забранени“ също може да се прочете на нея. Тук TRUMPF изследва бъдещето на своите технологии.

Сега може да Ви помогне само обаждане до Юрген Бранд, за да стигнете до другата страна на вратата. Веднага щом затворите слушалката, черната врата се вдига. Зад нея се появява голямо хале с около 25 машини TRUMPF. Комплексите за лазерно рязане, заваръчните машини и клетките за огъване е по-вероятно да бъдат разгадани, отколкото видени, защото служителите са ги разглобили на отделните им части. Във всички ъгли се завинтва, монтира и изпробва. Юрген Бранд грее и приканва с ръка, сякаш казва: „Хайде, не се срамувай“.   

Тук, в тестовата лаборатория и мястото за конструиране на прототипи на TRUMPF, е царството на 65-годишния мъж. И това от почти пет десетилетия. „През тази година празнувам 50 години принадлежност към компанията“, казва той гордо и се оглежда: „Познавам всеки сантиметър тук и, което е по-важно, всяка една машина“. През септември 1973 г. той започва своето обучение в TRUMPF като изработващ инструменти. Оттогава този човек на семейството не е бил отстранен от родния си град Дицинген и със сигурност не от „своя TRUMPF“. Юрген Бранд се смее: „Моите съученици непрекъснато сменяха работодателите си. Вероятно работата им просто не е била интересна. За мен винаги е било разнообразно. През всичките тези години не съм имал нито един ден причина да се оглеждам за нещо друго.“

Почовъркай, опитай и просто го направи, това беше кредото на Бранд от първия ден. Тестовата зона беше и е точното място за това. Той се премества тук веднага след обучението си и първоначално работи като стругар и фрезист. По-късно става майстор, след това ръководител на екип, а днес е координатор на лазерните машини с плоска платформа. „От 1982 г. до днес помогнах на 74 машини TRUMPF да се появят на бял свят“, казва Бранд, посочвайки списък в Excel, който държи в ръката си. Именно на него той документира точно през коя година върху коя нова машина са работили с колегите му. Първата хидравлична щанцова глава, първият CO₂ лазер или първата машина с плоска платформа и лазер с твърдо активно вещество могат да бъдат намерени при прегледа. „Днес няма модел на машина в TRUMPF, който да не съм държал в ръцете си“, казва радостно юбилярят. Той конструира машините, тества ги, търси грешки, подобрява ги, въвежда нови идеи и дори регистрира патент. Винаги в тясно сътрудничество с разработчиците и конструкторите, но също така винаги с внимание към клиента и сервизния техник. Юрген Бранд се нуждае от цялостен поглед за работата си.

В средата на тестовото хале има правоъгълен контейнер с прозорци. Поглед през стъклото разкрива: тук обикновено се провеждат преговори. Помещението е изчистено. Голяма маса, дузина столове около нея и мобилен екран отпред. Върху масата Юрген Бранд е подредил безброй снимки. Това е неговата история в TRUMPF в изображения. „Но това не е всичко“, казва той, отваря лаптопа си и минава през някои папки с дати: „Имам снимки на моите прототипни компилации, престоя ми в чужбина и изявите ми на търговски панаири“, разказва той. Устройството показва над 20 600 файла и 36 гигабайта данни.  

Акцентите в колекцията му от снимки: спомените от 17 държави, в които е пътувал за TRUMPF, включително Австралия, Южна Африка, Сингапур и САЩ. „Всъщност работното ми място беше в тестовото хале в Дицинген. Тъй като познавах толкова добре машините на TRUMPF, моите колеги от сервиза винаги се свързваха с мен, когато не знаеха какво да правят." Юрген Бранд беше особено известен в една специализирана област: той беше експерт по разбити машини. Ако някъде по света имаше сблъсък между ламарината и режещата глава на дадена машина, той трябваше да вземе мерки. Понякога за съжаление от страна на шефовете му. „Сервизните техници ми се обаждаха, казваха лековато „Юрген, спечелихте пътуване“ и тогава всичко започваше. Често дори не знаех точно къде, просто излитах“, спомня си Бранд. Така обикаля половината свят.

Докато Юрген Бранд обичаше приключенията в чужбина, той оценяваше и доброто сътрудничество у дома. „Все още си спомням как тогавашният ни шеф Бертолд Лайбингер постоянно се отбиваше на работното ми място. Той искаше да знае кога ще бъде готова следващата машина, в крайна сметка целият бизнес зависеше от това“, казва Бранд. И до днес не се уморява да се посвещава на нови предизвикателства всеки ден. „За мен не съществуват проблеми, само неща, които не работят 100 процента. Аз съм изобретател, който е щастлив само когато открие решението“, казва той, като се подсмихва. Той посочва комплекс за лазерно рязане, който е в тестовото хале. Тук той в момента оптимизира прокарването на кабелите за главата за наклонено рязане. Вероятно това е един от последните му проекти. Пенсионирането е обявено за октомври.

„Разбира се, че го очаквам с нетърпение, тогава също ще е добре. Имам петима внуци, свиря страстно на барабани и обичам да майсторя у дома. Но TRUMPF е моят втори дом. Живея за TRUMPF“, казва той, видимо развълнуван и ухилен: „Не знам нищо друго освен да карам колелото си до TRUMPF всеки ден.“ Той събира купчината си снимки на масата, затваря снимките на лаптопа и тича към черната ролкова врата. Натиска бутона за отваряне и черната ролкова врата се вдига нагоре. Бранд минава през нея и казва: „Понякога трябваше да се наслаждавам още повече на времето си тук.“ След няколко секунди се чува приглушен шум: черната ролкова врата се затваря зад Юрген Бранд. И тестовото хале отново е затворено.